-Честит рожден ден Лу! Еей,кога порасна бе?
-Благодаря,вчера навърших 16 год.и вече не съм малолетен.За рожд. ден ми купиха торта,а баба обеща да не ме нарича вече ,кретенчето на баба.
Моя празник отбелязахме и в у-ще,учителката по френски ме приветства по радиоуредбата.Словото и беше малко критично но от сърце,тя каза:
Хепи бърд дей Стефане,16 годишен си вече,на колко мурафети съм те научила ,язък ми обаче за масрафа ,от пети клас не си помръднал,кастърдисал си се зациклил като баялдисала кранта в боендрука на анадолска диканя.
Тя ту ме оскърбяваше с грубостта си,ту ме поразяваше с деликатността си и накрая ми изпя песента,"севеюрум сени"
Баба като чу тази песен , изпадна в делириум и тя запя,от едно гърло с два гласа:Аиии,камино,камино...
После ме поканиха в студиото и аз изрецитирах любимото ми детско стихотворение:
         Жълто пиле пи-пи-пи
        време е за секс игри
        и т.н.....
Празникът беше към своя край,когато тези емоционални преживявания ме накараха да преосмисля целия си живот.
-Така е Лу,годините минават,пораснахме вече и все по-мъдри ставаме ,докато един ден разберем че живота е една игра.
-А играта?
-Играта,Лу е френска и се нарича фелацио!